Лъжата - тази малка мръсница, огледално отражение на по - малката си и свенлива сестра - неопровержимата Истина. Необяснимо чудно е как тя успява да се промъкне в съзнанието на всеки от нас. Нека честно си признаем, че няма човек, който в труден или не чак толкова труден момент се е възпозвал от услугите й. И когато Лъжата ни помогне веднъж, ние сме склонни да я потърсим отново. Очарованието й ни прави зависими от нея. Тя ни подкрепя, издига ни или ни спасява. До нас е във всеки миг, когато не можем да се справим по друг начин. И така постепенно, ден след ден, ставаме приятели с нея. Вървим ръка за ръка с Лъжата и пред нас се откриват все по - нови и неочаквани хоризонти -  печелим си слава, издигаме се в службата или просто се представяме за такива, каквито искаме да бъдем. И сякаш всичко е наред. Всичко се подрежда по начина, по който ние решим. Но нещата започват да изглеждат другояче, когато новата ни помощница се съюзи с някой от истинските ни приятели. Тогава разбираме какво е да си предаден и колко подла е същността на Лъжата. Тя успява да ни втълпи, че използването й е просто пречупване на истината под ма-а-а-алко по - различен ъгъл. Най - лошото е, че в повечето случаи Лъжата тържествува. Тя е като кралица, седяща на трон, издигнат от нашите грешки. Има безброй лица, зад които се крие и най - безцеремонното от тях е така наречената "благородна лъжа". Та не са ли това несъвместими думи? Да излъжем, за да не нараним... А не нараняваме ли като лъжем? Всеки трябва да си даде сметка дали иска да си затваря очите за проблемите в света около него. Ако всички правим така, в крайна сметка ще се получи една безкрайна игра на Сляпа - баба, от която победител ще излезе само този, който въпреки всички привилегии, предлагани от Лъжата, остане верен на Истината и на себе си!!!